Накратко за розите в градината

Много от начинаещите в отглеждането на рози клиенти ни задават различни въпроси, свързани със засаждането, торенето, резитбата и като цяло отглеждането на рози в градината. За опитните розари, това са стъпки, които се следват с рутина и лекота (в повечето случаи). По тази причина решихме да напишем кратко ръководство с най-важната информация за розите, тяхното развитие и отглеждане. Не мислим да пишем книга по темата, а в няколко реда да съберем най-полезните съвети за отглеждане на красиви, здрави и цъфтежни рози.

Избор на сорт

Познаването на сортовете рози е важно от гледна точка на това да сме информирани за растежа като структура и размери на храста. Съветваме да купувате рози с оригинални табели с имената им, за да сте сигурни, че може да намерите в интернет достоверна информация за самия сорт. Често се случва клиенти да закупят рози под „номера“ или наречени като „Червена катерлива“ или „Жълта ароматна храстова“. След това засаждат корените на неподходящи места и започва търсене по групите с въпроси за разпознаване на сорта. Не отричаме, че тези рози цъфтят също толкова красиви, но като минус е липсата за информация.

Засаждане

Най-доброто време за засаждане на рози е през пролетта или есента. Почти всички сортове рози се нуждаят от поне 6 часа слънцеогряване на ден, за да растат здрави и цъфтежни. Силното засенчване е предпоставка за задържане на влага по листата и развитие на гъбични заболявания. Почвата трябва да е добре дренирана, по възможност богата. В по-бедни почви е нужно редовно торене.

Изкопайте дупка два пъти по-широка от кореновата бала, като смесите от почвата с отлежала оборска тор. Поставете растението така, че присадката да остане малко под нивото на почвата, засипете дупката с почва, уплътнете я добре, като притискате с ръце и полейте обилно. Ние съветване при засаждането на млади рози да не се добавя тор. Подхранете през следващата пролет.

Накиснете розите във вид на голи корени в кофа с вода за 8–12 часа преди засаждане, за да се рехидратират. Най-подходящото време за засаждане на гол корен е през есента. При рози, отглеждани в контейнери, извадете внимателно, за да не се разпадне почвата около корена. Засаждането е възможно през по-голямата част от годината, стига да не е много горещо или земята да не е замръзнала.

Мулчиране

Мулчирането е добавяне на защитен слой около основата на вашите рози. Този процес помага на розите да задържат влагата, потиска плевелите и осигурява ценни хранителни вещества за розите, докато растат.

Мулчирайте в края на март/началото на април, веднага след първото подхранване (торене). Ако забележите, че слоят мулч се е разнесал прекалено през сезона, може да се добави малко количество за допълване. Купувайте качествен мулч, за да избегнете разнасяне на семенца плевели от някои опаковки.

Резитба

Основната резитба се прави рано напролет – за предпочитане през март, след като вече няма опастност от слани. Това е различно за всеки регион. Необходимо да си приготвите остри градински ножици и препарат за дезинфекцията им. Лично ние използваме силен разтвор на калиев перманганат. Може да се закупи от всяка аптека. В подходящ съд се смесват кристалчета от препарата с вода. Цвета трябва да е средно тъмен. Пазете кожата и дрехите си.

ЗАЩО СЕ ПОДРЯЗВАТ РОЗИТЕ?

  • Стимулираме храста да залага повече цветни пъпки (за по-добър цъфтеж);

  • Подмладяваме и подсилваме храста;

  • Оформяме храста в желаната форма;

  • Чрез почистването на храста от стари и повредени клони, допринасяме за по-добра циркулация на въздуха.

ПРАВИЛНА РЕЗИТБА

Най-общо можем да кажем, че самата резитба зависи от вида на розата.

  • Чаен хибрид – този вид рози изискват по-силна резитба. Обикновено отнемаме 2/3 от височината на храста.

  • Храстови и флорибунди – Тук няма твърдо правило за това, колко да отнемем от клоните. Обикновено ние скъсяваме с 1/3 от височината. Естествено зависи от сорта на самата роза, както и от възрастта й. Младите рози се подрязват много леко през втората им година, а след това резитбата може да е по-богата.

  • Катерачи и рамблъри – Силната резитба всяка година на този вид рози не е необходима. Оставяме 5-6 главни стебла. Тяхното подрязване зависи от възрастта на розата и желанието ни дали искаме да подмладим храста или само да го оформим. В случай, че искаме да насърчим добър цъфтеж на младите клони, скъсяваме на 2-3 външни пъпки от главното стъбло. Тази по-силна резитба правим също, ако искаме да намалим размерите. 

За всички видове рози важат правилата: почистват се сухи, повредени и мъртви клони; най-добре е да се премахнат листата; премахват се вътрешните клонки (за по-добра циркулация на въздуха); ако има клонки, насочени да растат навътре, също се режат. Разрезът трябва да е над външна пъпка под 45градуса. След всяка една роза дезинфекцирайте ножиците с потапяне в разтвор.

Торене

Розите в градината не са от растенията, които се нуждаят от прекалено торене. Въпреки това, ако ги подхранване умерено с подходящи торове в правилното време, те ще ви радват със здравина и богат цъфтеж.

За да насърчите обилнен цъфтеж, подхранвайте два пъти годишно:

  1. В края на март след подрязване и преди цъфтеж;

  2. В средата на лятото след първото разцъфване на цветовете (особено за сортове с многократен цъфтеж).

Принципно торенето зависи и от торовете, които използвате и продължителността им на действие (опоменато на опаковката). При нас ще откриете висококачествена капсулирана тор с продължителност на действие 3м. и . Обогатенa с магнезий (MgO) и калций (CaO) за силно развитие на корените. Предлагаме също и Органично-минерален Тор за рози Kordes®, който осигурява красиви ярки, дълготрайни цветове и гарантира здравословен растеж.

Розите отглеждани в саксии изискват малко по-често торене, тъй като те имат по-малък достъп до хранителни вещества, каквито има в почвата. Подхранвайте контейнерните рози докато се образуват цветни пъпки, за да насърчите здравословния растеж. След като започне цъфтежът, преминете към тор с високо съдържание на калий за повече цветове.

НЕ торете след есенното разцъфване, тъй като това насърчава нов растеж в неподходящ момент. Ако решите да подхраните с доза тор – използвайте такава с по-краткотрайно действие и без съдържание на азот.  НЕ торете през зимата.

Внимавайте да не преторите розите!

Ако розите са наторени повече от необходимото, ще забележите прекомерен растеж, растението ще расте по-голямо от нормалното и с намален брой цветове. Също така имайте предвид, че някои почви вече съдържат достатъчно хранителни вещества за розите и може да не се нуждаят от редовно подхранване. Преценете сами по това как расте всяка една роза и от какво количество тор се нуждае.

Като белег за липса на хранителни вещества може да са бледозелени или жълти листа (недостиг на азот или желязо), покафеняване на връхчетата на листата (липса на калий), прекалено тъмни листа и недобре оформени цветове (липса на  фосфор), покафеняване или пожълтяване на по-старите листа може да е белег за недостиг на магнезий, накъдрени нови листенца (липса на калций).

Сезонна грижа

Пролет – Подрязване, пръскане с препарати за растителна защита и торене. Често при появата на първите цветни пъпки, розите са нападнати от листни въшки. По желание напръскайте с подходящ инсектицид (моспилан).

Лято – Торене след първия цъфтеж и редовно поливане на младите рози. Големите и развити рози понасят засушаване.

Есен – Почистете от сухи и повредени клони, напръскайте с фунгицид против черни петна и ръжда.

Зима – През февруари при плюсови температури напръскайте с препарат на медна основа. За борба с гъбичните заболявания по розите (черни петна, ръжда, мана) най-ефективни са медни препарати като бордолезов разтвор или фунгуран. Ако има останали листа е хубаво да се премахнат, за да се предотврати разнасяне на гъбичните спорите, които са презимували.

Пръскане

Признаваме, че не сме любители на прекаленото пръскане с препарати. Прекалените грижи по тези красиви растения могат да са с отрицателен резултат, тъй като храстите се изнежват и губят способността да се справят сами с боледуването. Основни правила за пръскане са температурата на въздуха да е над 5градуса и под 20градуса. При нужда от пръскане с препарати за растителна защите върху млади листа – използвайте по-ниска концентрация от препарата. Спазвайте дозировката, оказана на опаковката, за да избегнете изгаряния. За да подействат препаратите, е необходимо да няма валежи поне 2-3 часа след пръскане. Пръскайте само рано сутрин или късно вечер, когато пчелите не летят. Избягвайте силно токсични инсектициди по време на цъфтеж. Редувайте препаратите, за да избегнете резистентност.

Препаратите за растителна защите са два вида: системни и контактни.

Системните препарати проникват в растението и се движат чрез сокодвижението, осигурявайки дълготрайна защита (вкл. на нов прираст). Контактните препарати действат само при пряк допир с вредителя/болестта и остават по повърхността, като са по-податливи на отмиване от дъжд. 

На пазара има много качествени био препарати. По-надолу споменаваме някои от тях:

 

  • Борба с вредители (листни въшки, акари):

 

    • Neem Azal T/S: Ефективен срещу зелена листна въшка, пъпкопробивач, розена цикада и акари.

    • Афитек ЕК: Био инсектицид за контрол на листни въшки.

 

  • Борба с болести (брашнеста мана, ръжда):

    • Пре-Голд (Preve-Gold): Действа като инсектицид, фунгицид и акарицид.

    • Агритол: Действа и срещу брашнеста мана чрез дехидратация.

Избор на препарат

  1. За превенция: Контактните препарати са подходящи за предпазване преди поява на болест.

  2. При активна зараза/нападение: Системните препарати са по-ефективни, тъй като достигат до „скритите“ вредители.

Най-честите заболявания при розите и съвети за превенция

Черни петна: Най-разпространеното заболяване, характеризиращо се с черни/тъмнолилави петна по листата, заобиколени от жълта тъкан. Причинява силно окапване на листата.

Брашнеста мана: Появява се като бяло, прахообразно покритие по листата, стъблата и пъпките, често срещано през пролетта и есента.

Ръжда по розите: Причинява яркооранжеви, прахообразни пустули по долната страна на листата и стъблата.

Мъхнеста мана: Причинява лилаво-червени до кафяви петна по листата, често водещи до бързо окапване на листата в по-хладни условия с висока влажност.

Бактериален рак: Най-опастното заболяване при розите. Причинител е почвената бактерия Agrobacterium tumefaciens. Образуват се тумороподобни струпвания в основата на присадката или по корена. Често развитието на тази болест остава незабелязано, докато растението не започне за загива. При установяването на подобни туморни наслагвания е необходимо розата да бъде извадена и изгорена. Ако са използвани инструменти, те да бъдат дезинфекцирани. За жалост няма спасение от бактериалния рак.

Съвети за превенция: При пролетната резитба премахнете и унищожете болните листа, както и тези по земята, за да предотвратите заразяване. Поддържайте формата на храстите, като осигурявате добра циркулация на въздуха. Избягвайте мокрене на листата при поливане. Избирайте по-нови сортове с добра болестна издръжливост. Пръскайте с меден препарат през февруари/март за намаляване на риска от развитие на черни петна и мана.

 

Най-честите вредители при розите

Листни въшки: Нападението от листни въшки е почти неизбежно. В някои случаи с времето и без третиране с препарати, въшките изчезват от самосебе си. Било то механично от силни дъждове или от птички или калинки. Някои градинари прилагат силна струя вода или природни методи за отстраняването им. Понякога обаче е необходимо да напръскаме с подходящ инсектицид, за да се отървем от тях.

Трипси: Малки насекоми, които проникват в цветните пъпки, причинявайки деформирани, покафенели или набраздени венчелистчета.

Паякообразни акари: Малки вредители, приличащи на паячета (често срещани в горещо, сухо време), които карат листата да изглеждат бронзови, на петна и в крайна сметка да окапват.

Японски бръмбари: Металически зелено-бронзови бръмбари, които лакомо се хранят с листа и цветове, оставяйки листата скелетирани.

Стъблопробивач (Агрилус): Това са ларви от насекоми като оси, пчели или бръмбари, които снасят яйца в прясно подрязани или повредени клонки. Тези вредители обикновено увреждат розите отвътре, като прокарват тунели във вътрешните тъкани и се хранят с тях. Постепенно се вижда покафеняване или „засушаване“ на клонките, водещо до пълно изсъхване. Ако по време на пролетната резитба забележите дупчици в клонките – режете до здраво. Най-добрата превенция е запечатване на отрязаните клонки с овощарска замазка. Ако решите може да прилагате схема на пръскане, започваща веднага след първия цъфтеж, на опреледени периоди, за да се оцели момента на снасяне на яйцата. При вече развити ларви, само механичното отстраняване е приложимо. Пръскането вече не е ефективно.

 

Ние ви съветваме да оставите розите да цъфтят и да ви радват и при първи признаци на заболявания или вредители – тогава да напръскате с подходящ препарат. При подходящи условия на отглеждане, розите се развиват добре и прекалените грижи и третиране няма да са необходими.

 

Скорошни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


x